Text

Защо по дяволите??! ЗАЩО?!

Дадох всичко от себе си последните месеци, почти година, защо не се опита и ти, защо не обърна внимание на нито една от думите ми, нито на нито една от шибаните ми сълзи, защо не успях да изместя дори най-незначителната ти “заетост” и все бях на последно място??! Защо!? И на това ли му викаш обич?! Никога не смей да ми казваш, че аз съм се предала, не и този път,  приоритетите ти не мога аз да подредя, вниманието ти не успях да спечеля! Друг човек съм била, опитах се, много се опитах да стана, успях и нямаше ефект, явно вече не си ме обичал, въпреки че все още казваш, че е така. Глупак! Сега и двамата страдаме. Защо не се опита и ти, нямаше как да поправя нещата без теб  …  преди ми липсваше, а сега ми липсваш толкова много. ;(

Photo
Photo
Photo
Photo
Photo
cabluish:

(can’t find the source, sorry)

cabluish:

(can’t find the source, sorry)

Photo
Text

Още двадесет и един скапани дена …

…. може би само още толкова …

Photo
Photo
workman:

thugzmansion:
SAL「HANGED MAN 3」
Quote
"… бях толкова уплашена от начина, по който се чувствах, знаеш, да обичаш … така че се научих как да се държа като саркастична кучка, само и само, за да се почувствам нормална … чаках чувството да отмине, но не се получи. Когато се събрахме, се изплаших много, защото … ти си единствения човек, който може да съсипе живота ми. … Не исках да бъда роб на чувствата си към теб. Разбираш ли ме? Опитваше се да ми го върнеш, и е ужасно.Ужасно е защото… Бих умряла за теб.Обичам те.Обичам те до болка."

Skins.S04.E08.

Text

Виждам колко ти пука и колко много се опитваш да ме разбереш …

… bazinga …

Photo
Photo

(via lhunalux)

Text

18 - октомври - 2012

Спах дванадесет часа. Станах в 13:00 часа. Изчистих аквариума на Кибела. Пуснах лаптопа. Закусвах макарони с доматен сос и месо. Слушах музика. Изпуших една цигара. Съвсем случайно попаднах на сайт за изучаване на немски, какъвто търсех преди. Сега е 15:15. От 13:00 до сега изядох макароните, близалка и 60 грамово блокче от карамелизирани, слънчогледови, белени семки. Чувствам се като прасе. Уморена съм и ми е скучно. Приглушено се чува шумът от улицата срещу блока, но сякаш е тихо. Чудя се какво да правя, не е като да няма какво, има куп неща, които трябва да свърша, но .. не искам да ги правя. Ем, това е от мен и летаргичното ми състояние … чао.