(Source: photographyismylifeee, via chocorocco)
(Source: fuckyeahsillycats, via lhunalux)
(Source: only-the-unloved-hate, via nothingamazinghappenshere)
(Source: fortifem.fr, via nothingamazinghappenshere)
Още двадесет и един скапани дена …
…. може би само още толкова …
"… бях толкова уплашена от начина, по който се чувствах, знаеш, да обичаш … така че се научих как да се държа като саркастична кучка, само и само, за да се почувствам нормална … чаках чувството да отмине, но не се получи. Когато се събрахме, се изплаших много, защото … ти си единствения човек, който може да съсипе живота ми. … Не исках да бъда роб на чувствата си към теб. Разбираш ли ме? Опитваше се да ми го върнеш, и е ужасно.Ужасно е защото… Бих умряла за теб.Обичам те.Обичам те до болка."
— Skins.S04.E08.
18 - октомври - 2012
Спах дванадесет часа. Станах в 13:00 часа. Изчистих аквариума на Кибела. Пуснах лаптопа. Закусвах макарони с доматен сос и месо. Слушах музика. Изпуших една цигара. Съвсем случайно попаднах на сайт за изучаване на немски, какъвто търсех преди. Сега е 15:15. От 13:00 до сега изядох макароните, близалка и 60 грамово блокче от карамелизирани, слънчогледови, белени семки. Чувствам се като прасе. Уморена съм и ми е скучно. Приглушено се чува шумът от улицата срещу блока, но сякаш е тихо. Чудя се какво да правя, не е като да няма какво, има куп неща, които трябва да свърша, но .. не искам да ги правя. Ем, това е от мен и летаргичното ми състояние … чао.
(Source: kuranesthedreamer, via nothingamazinghappenshere)
